След като напуска Cahiers du cinéma, младият Годар решава, че правенето на филми е най-добрата филмова критика. Той убеждава продуцента Боргар да финансира нискобюджетна продукция, създавайки с Трюфо филм за гангстерска двойка – До последен дъх, който ще се превърне в един от шедьоврите на световното кино. Новата вълна не отдава почит, а продължава традиция: да мислиш с камерата, да се довериш на случайността и да повярваш, че киното може да бъде живо, дишащо, незавършено. Това е филм за бунта срещу формата, за търсенето на смисъл и за красотата на несъвършенството – там, където Годар среща Линклейтър, а миналото и настоящето разговарят като стари приятели.