Сюжетът изследва отношенията между вече порасналите деца и техните отчуждени родители, както и сложната динамика между братя и сестри. Всяка от частите носи характерния за Джармуш стил – баланс между ирония и меланхолия, внимателно наблюдение на дребните жестове и поетична тишина.